Българката, шила рокли за майката на Илън Мъск
и за звездите в Кан, разказва за предизвикателствата и мечтите в света на висшата мода и за наградата „Златна мартеница“

Моля, представете накратко себе си и бранда Caviar Couture?
На 26 години съм, собственик и основател на Модна къща Caviar Couture. Стартирах бранда, когато бях на 18 г., в следствие на неуспешен опит да си намеря рокля за абитуриентския бал. Установих, че има „дупка” в пазара на официални облекла в България. Роклите, които се предлагаха, бяха в двете крайности: от една страна изключително скъпи (5,000-7,000 лв., като по мое мнение цените не отговаряха на дизайните им); а от друга – старомодни кройки, обикновени материи и ниско качество на изработка. Търсенето на бална рокля ми даде възможност да комбинирам интереса ми към предприемачеството с любовта към висшата мода. Водена от идеята да изградя златна среда на пазара, реших да създам модна къща, която да инкорпорира принципите за изработка на Haute Couture рокли, но на цени, достъпни за българския пазар.

Започнах с два манекена и едно огледало в складово помещение. През годините успях да развивам бизнеса заедно с образованието ми – бакалавър по Международен бизнес мениджмънт и магистратура по Маркетинг със специализация “Икономика за развитие на нациите” в университета Сейнт Андрюс. Всички знания, които получавах, прилагах в изграждането на бранда. Днес CAVIAR се продава в шоуруми в Кан, Париж и Холивуд, присъства в най-значимите световни модни списания като Vogue, Elle, L’Officiel, Harper’s Bazaar и др. И е най-носеният български моден бранд на филмовия фестивал в Кан.

Кое е най-голямото предизвикателство, което срещнахте досега в работата си като дизайнер?
Най-голямо ми предизвикателство е да систематизирам идеите си в основна концепция при създаването на нова колекция. Често се губя в различни материи с безграничен хоризонт от идеи за всевъзможни приказни дизайни. Второто предизвикателство е да се съобразявам с двата пазара, на които продавам. Западното търсене е различно от това в България и е трудно да създавам колекции, които са подходящи и за двата пазара. Въпреки това се радвам, че за момента успявам.

Коя е роклята, с която най-много се гордеете?
Първата рокля, с която бих казала, че се гордея, е Lilith – на Мей Мъск. Трябваше да я ушием с техническа точност до милиметър в мерките й, без да имаме възможност за поетапни проби, тъй като не разполагахме с време. Това означаваше, че роклята трябваше да й пасне още при първото обличане, без да имаме вариант за корекции. Е, справихме се отлично и роклята й стоеше страхотно. Самата изработка беше невероятна – имаше десетки хиляди ръчно нашити детайли, които блестяха на фона на великолепните гледки на Санторини. Така се роди корица на списание “InStyle” с Мей Мъск, облечена в Caviar Couture.

Друга рокля, с която се гордея, е Aurelia. Изработена е от италианска течна органза, която отразява светлината и променя нюансите си при всяко движение. Роклята предизвика истински фурор в социалните мрежи, като генерира над 15 милиона гледания и доведе до срив в сайта ни, който не беше подготвен за количеството потребители и поръчки, получени в рамките на няколко дни. Този дизайн беше и част от специална фотосесия за списание Elle, която се проведе в историческия архитектурен паметник Les Invalides в Париж – първата модна фотосесия, заснемана някога там. Aurelia дебютира и на червения килим на филмовия фестивал в Кан, облечена от Кейт Алексеева – Мис Вселена Латвия. Визията й бе публикувана в класацията за Best Red Carpet Fashion From 2024 Cannes Film Festival на US Weekly Magazine.

Какво е за вас наградата „Златна мартеница”, която получихте през март 2024 г.?
Наградата „Златна мартеница” е едно от най-значимите събития в кариерата ми до момента. Тя е признание за усърдния труд, който полагам, и атестат за успешното утвърждаване на бранда на пазара. Наградата дава пример на младите, че в България може да се прави бизнес, който да бъде достатъчно конкурентоспособен, за да стои достойно на международно ниво.

Как обяснявате своя успех?
Дисциплина, много труд, прилежно учене и поемане на рискове. Горда съм, че дължа успеха само на себе си.

За кого мечтаете да ушиете рокля?
Една от най-важните жени, на която дълго време исках да ушия рокля, е моята прабаба, която тази година навърши 101 г. За рождения й ден й направих официална рокля, с която я върнах обратно в младостта, когато е шиела и носила най-красивите и изящни рокли, минали през стария й Singer, на който си играех като малка.

Кои са вашите източници на вдъхновение?
Последните четири колекции ги творя в моя „втори дом” – Позитано. Там намирам спокойствие и се зареждам с творческо вдъхновение. От юни до октомври живея на Амалфийското крайбрежие, където между вкусните шприцове с лимончело, прясна паста, песните на Лучо Дала и частично потапяне в Dolce far niente работата, макар и понякога 18-часова, се превръща в истинско удоволствие.
