„Това ще се оправи” – формулата на исландците за щастие
Трудно се намират точните думи за Исландия. Трябва да напуснеш ведро-пъстроцветния регистър и да влезеш в драматично-суровата и по-мрачна гама.
И не защото исландците са намръщени хора.
По-скоро добродушни и усмихнати са, хубави и добре сложени, не прекалено високи, много добре поддържани, с хубави прически и елегантни дрехи, светлокоси до бяло и светлооки.
В многобройните ирландски, английски и местни пъбове вечер младите хора влизат елегантно облечени и дори костюмирани, с подчертано хипстърски вид. Повечето пристигат с такси – говорим за Рейкявик, който не е по-голям от стария Пловдив.
Уютен, подреден, чист и нисък град е Рейкявик. Рядко ще видиш двуетажна сграда, освен няколко прекрасни високи здания на брега с изглед към океана, които се оказаха домове за възрастни хора.
Пристанището е малко, изпъстрено с рибни ресторантчета.
Най-богатите живеят около езеро в центъра, почти в съседство със скъпите магазини. В тази страна всичко е в съседство. Къщите са основно бели, с малки дворове, и нямат типичния защитен червен цвят на норвежките северни домове.
В този град не можеш да се изгубиш, а всички пътища водят към протестантската църква в центъра, архитектурно издържана като... водопад.
Извън Рейкявик се редуват мрачни скали и верижни възвишения, езера, гейзери, ледници, безбрежни лавни полета, в които току изскочи някоя къща или хотел, боднати в нищото. А десет спретнати, задължително ниски и облицовани къщи с два-три магазина и църква вече са селище.
Ако трябва да сравним земния пейзаж с човека, Исландия заема тъмните тайни на човешкото подсъзнание, ужаса ни пред отвъдното и непознатото. Тя е и рязката смяна на настроенията, опитите на просветеното съзнание да преодолее тъгата и да намери вяра и кураж. Днес океанът те залива със сатанински рев, след два дни е спокоен и тих. Тъкмо завали и задуха вятър, който буквално ще те отвее, и след пет минути стихва и те облива бледосива светлина. Тъмно практически не става.
Вода се лее отвсякъде
Пада със страшна сила и от голяма височина, просмуква се в земята, направо се чудиш къде се побира. След това прави някаква физико-химична реакция с горещата вулканична почва и излиза отвсякъде като пушек. А подземните води и геотермалните централи произвеждат толкова евтин ток, че всеки втори кара тесла.
Тук-таме се промъква зеленинка, където пасат най-чистите и еколотични агнета и овце в света. Няма хищници, поради което в пространството безбрежно се рее огромно количество птици, издаващо всевъзможни звуци. По скалите се провират цветчета бойци, ледниците на места са на черни ивици поради лавния прах.
Първи по тези земи се заселили троловете и елфите и чак след това дошли хората – ирландски християнски монаси около 8 в., последвани от викинги от Норвегия. Жените си взели от Ирландия и Шотландия, келтки, при това най-красивите – Исландия е дала на човечеството няколко Мис Свят.
Земеделенето се осъществявало лесно – намираш си свободна земя, ограждаш я с огньове и е твоя. Мъжете през повечето време били в океана и цялото домакинство лягало на женските плещи. Което изградило железни характери и у едните, и у другите, и води, естествено, до сблъсъка между тях и нежеланието им в днешни дни да влязат в консервативните представи за брак.
През 930 г. тук е създаден първият парламент (Алтинг), най-старият управляващ орган в света. Законите се предавали от уста на уста, а с нарушителите не се церемонели – мъжете направо убивали, жените удавяли на мястото, наричано днес Национален парк Þingvellir до езерото Þingvallavatn.
Безкрайните тъмни нощи и дни (през зимата денят е от 11 до 15 ч.) запълвали с разкази. Така се родили прословутите исландски саги – истории за първите заселници и техните наследници.
В Исландия всички са си някакви братовчеди и понеже рядко го знаят, е създаден специален сайт, в който са описани родословните връзки, та като си тръгнеш с някого от бара посреднощ, да провериш набързо да не ти е прекалено близък роднина.
Обществото е изключително отворено и толерантно към индивидуалните размножителни практики, важното е да има обмен на генофонд. Една жена може да роди до 5 деца от 5 различни бащи. И понеже тия бащи могат да имат по толкова от други жени, си живеят като едно голямо семейство.
До ХХ век населението наброява едва 100 000 души – затворено общество, съхранило фонетично омайния си език почти непокътнат. Съвременният исландец е сигурно единственият в Европа, който може да чете текстове от Х-ХII в., че и да ги разбере.
Реално Исландия се отваря за света около и след Втората световна война, в която е неутрална. Въпреки това първо я окупират английски, а после американски войски и на вторите исландците дължат двете летища, с които разполагат. Тук всеки втори е ангажиран с туризма. На всяко забележително място има огромна табела с обширна информация – не съм попадала в толкова удобна за пътешествия страна.
