Преди 4 г. се проклинах за
глупостта си – да причиня на колата си този прашен коларски път, който подозирах, че дори не води в правилната посока. Подминахме горещите минерални извори на Рупите и паркинга на кемперите. След още два завоя все пак се озовахме на правилното място – останките на Хераклея Синтика.
Обикновена работна площадка на археологически обект. Квадратни изкопи с различна дълбочина, гърбици на останки от стени, завити с полиетилен и обичайната скована набързо барака, в която да се скриеш от пъкленото августовско слънце. В момента, в който бяхме готови да поемем обратно, се появи един видимо изморен сътрудник на музея в Петрич, който явно съвместяваше и работата на охранител. Показа ни всички намерени и подредени надве-натри експонати – парчета от капители, водостоци, няколко обезглавени статуи.
Намереният палец от крак на статуя ни впечатли с размера си. Пропорционално изчислено, цялата фигура би била висока към 4 м и най-вероятно е изобразявала патрона на града Херакъл. От него, или поне така са желали да бъде, произхождат и царете на Македонската династия. Именно Филип II Македонски, бащата на Александър Велики, е владетелят, вложил много средства в града.
Гидът ни показа и защо е сигурно, че това е именно Хераклея на синтите – местното тракийско племе (Хераклея Синтика) – надпис, намерен при разкопките. Градът е бил цветущо средище на различни местни и чужди култури – тракийска, илирийска, македонска, че дори и келтска. По-късно те са споени в котела на елинизма и римската империя. С разцвета на християнството и след няколко разрушителни природни катаклизъма градът залязва окончателно през VI в сл. Хр. За да изгрее по всички медийни канали в България и Европа през лятото на 2024 г.
Работейки в основния тунел на централната градска канализация от римско време (клоака максима), специалистите се натъкнаха на добре оформените задни части на мраморна мъжка фигура в естествен ръст. Тялото на леко облечения млад мъж дори имаше запазена глава! В края на сезона ново мраморно дупе изненада работниците. Все още няма категорично мнение дали това са фигури на Хермес или на някой от римските императори, благодетели на града. Двамата красавци вече са в Исторически музей Петрич. Единият е подложен на подобаващи спа терапии – каменната му кожа се почиства от пластовете хилядолетна забрава. Другият ще пътува ескортиран до познатата нему приживе като Сердика, днес София, където ще претърпи естетически процедури, най-вече залепване на глава.
Тези вълнуващи открития ни накараха да посетим отново мястото. То беше преобразено! До него вече води асфалтиран път, който завършва с паркинг. Старата барака е заменена от модерен информационен център, в който можете да разгледате и триизмерен макет на вече проучената централна част на града. На форума са издигнати в цял ръст няколко реплики на древните колони, които някога са опасвали търговската галерия. Реконструирана е многоетажна сграда, в която можете да видите и модели на строителните машини, ползвани от древните майстори. Изградени са удобни пътеки със стълбища и мостове, по които спокойно да обиколите терасирания терен и да разгледате всички обекти. А те са само миниатюрна част от скритото под Кожух – районът е сканиран и заснет с технологията LIDAR, от което се вижда, че изненадите тепърва предстоят.
