Близо до Враца, до Дунав, до сърцето…
В началото на 2023 г. 17 изби се обединиха и създадоха винена карта на Западна и Централна Дунавска равнина.
Година и половина по-късно
Българската асоциация на винените професионалисти събра група журналисти за обиколка по няколко изби от картата. Така отпразнувахме Международния ден на мавруда, опитахме непосилно много хубави вина и изпитахме гордост и радост от това, което правят винарите в тази част на България.
Обиколката започна при един изключително колоритен човек – Тодор Костадинов, в неговата изба „Агрофитнес“ в село Боровци, близо до Монтана. Още пазим топли и вкусни спомени от Дните на отворените врати за Трифон Зарезан при бай Тодор – за вино с характер, за храна, сготвена от местните жени, за песни и танци, бликнали от сърцето.
Тодор е страстен пазител и изследовател на местните стари сортове лози – зарчин, памид, гарваново око, гъмза, димят и други. Самоук винар, напомнящ на героите на Радичков. Непременно трябва да опитате неговия памид „Гарваново око”, носител на сребърен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2024 и на златен медал от тазгодишния Балкански винен фестивал.
Поемаме към Видинско – очакват ни в емблематичната изба „Ново село“. Започнали да строят винпрома с доброволен труд през 1939 г. и го завършили през 1946 г. Така докато едни правели война, други правели вино. Днес имат 720 дка собствени лозя, от които 450 дка нови. Развиват винен туризъм, имат голяма дегустационна за 70 души.
Опитваме Ркацители, от 60-годишно лозе, реколта 2021. Навремето сортът е вкаран в България от Грузия, има впечатляваща минералност и дължина на вкуса. Още по-впечатлени сме от Дунавския лазур – хибрид от 1969 г. между Ркацители и Вилар блан, с добро тяло и добра киселинност.
Стигаме до главния герой – гъмзата, за която казват, че е донесена по тези места от римляните преди 2000 г. Има тънка ципа като Пино ноар, по-леко и деликатно тяло, добре изразени киселини. Опитваме реколта 2021 г., обявена за „Най-добра гъмза в България“ Усещането е като да си изял шепа череши. И откриваме потенциала на гъмзата като аперитивно вино, което може да се пие охладено до 15-16 градуса и без храна.
Пътят ни зове, а не можем да откъснем уши от разказите на главния технолог Даниел Недялков – работил е в Нова Зеландия и в над 20 изби тук, огромен капацитет, с много знания и с убеждение, че тероарът – това са почвите и климатът, но и човешката ръка зад гроздето и виното.
Следваме извивката на Златорожието и отиваме в Бонония – една от най-модерните изби в Югоизточна Европа. Сградата е построена от двама братя австрийци през 1895 г. и е била една от първите пивоварни на Балканите. Днес тук има внушителните 1600 дка отлично поддържани лозя, с близо 20 сорта, а главен технолог е едно от емблематичните имена в бранша – Стефан Пирев. От него научаваме, че работят само с френски дъб, а гордостта им са ферментаторите, направени по техен проект – не само естетични, но и технологични.
Опитваме Димят – елегантно вино с добър плодов аромат: цитрус, ябълка, мед. Врачанският им мискет е плътно вино с добра интензивност и специфичен аромат – карамфил, зюмбюл, роза. Според Пирев това е българският винен сорт с най-голям потенциал.
Наслаждаваме се на това изключително вино и по време на обяда в ресторанта на комплекса, където кухнята е изискана и вкусна. Сомът е приготвен виртуозно, както и десертите, домашното хлебче с пармезан и чушка е от нещата, които не можеш да спреш да ядеш.
След обяда ни се иска да отморим в една от 22-те разкошни стаи на хотела, всяка с различен интериор, но е време за дълъг преход – до изба Типченица. Пристигаме по тъмно, но собственикът Велин Джиджев и технологът Надя Минева (още популярни винени имена) ни очакват.
От тях научаваме, че преди години (по-скоро десетилетия) селото е било център за производство на посадъчен материал – правели 8 млн. пръчки годишно. Сегашните собственици също започват бизнеса първо с посадъчен материал, а от 2018 г. правят вино и туризъм.
Възстановяват старата сграда на ТКЗС-то, която е почти напълно разрушена. Лозята им са на 600 м надморска височина, от тях годишно правят 56 000 бутилки. Работят само ръчно, а Надя се грижи за целия процес – от лозето до винарната. Има свободата да твори и да превръща малки партиди в произведения на изкуството.
Дегустираме Врачански мискет и Рубин – двата емблематични сорта на изба „Типченица“. Врачански мискет barrel, оранжево вино от Врачански мискет и Рубин Oak, отлежало 2 г. в дъбова бъчва и 2 г. в бутилка. Наслаждаваме се на характерната за избата свежест на вината – дори и на отлежалите. Изкушението да останем в една от петте стаи за гости е голямо, но ни чакат за вечеря в ресторанта на хотел „Ариел“ в Мездра.
Ресторантът ни посреща с елегантност и простор и с гостоприемството на семейство Йорданови – собственици на хотел „Ариел“ и на винарска изба „ШаТони“. Представят ни вината си в съчетание с вкусна вечеря: опитваме Верментино със салата (научаваме, че зеленчуците в нея са от собствената им оранжерия „Озирис“ – Мездра), розе от Каберне фран с палачинка с пилешко, Merlot Barrel 2021 с телешко с манатарки и пухкавата домашна питка на Надежда Йорданова. А за десерт – божествена морковена торта с рачел и с малини, сервирана с Врачански мискет.
Удоволствието е пълно, разговорът – задушевен. Предприемачът Тони Йорданов ни разказва историята – през 2000 г. отива в с. Петрово близо до гръцката граница по работа, открива мелнишкото вино и решава да направи изба. Построява модерен и уютен комплекс близо до Мездра – с 13 стаи и 3 апартамента, ресторант, дегустационни, зали за събития. И всичко това с приказни гледки към Врачанския Балкан! А вкусът на Мелник може да се открие в невероятното розе от Широка мелнишка с марка „ШаТони“.
Последният ден от обиколката ни води по поречието на Дунав. Началото е в изба „Ахинора“. През 2018 г. Антоанета Генова завършва енология в Бордо и семейството й доверява лозарството и винарството. Отглеждат общо 80 дка Врачански и Кайлъшки мискет, Сторгозия и Каберне совиньон. През 2020 Тони прави първите 600 бутилки Врачански мискет.
Днес вече годишното производство е 10000 бутилки, а Тони познава лозето и знае какво може да очаква. Следва ритъма на природата и се оставя на интуицията да я води. Сравняваме Врачански и Кайлъшки мискет 2022. Кайлъшкият е по-див, Врачанският – по-елегантен и ефирен.
Кайлъшкият е направен през 1976 г. от Вилар блан и Хамбургски мискет (десертен сорт), а Врачанският мискет е естествено съществуващ сорт (според някои – унгарски сорт, кръстоска между молдовски сорт и дребнозърнест мускат).
Ахинора пък е името на първата съпруга на хан Аспарух и означава с мирис на теменужки – характерен аромат за Врачанския мискет, от който се ражда популярната Врачанска теменуга (има и изба със същото име, близо до Враца, с отлични вина и ракии).
Пробваме и серията Равноденствие (Equinox) от 2021, с грозде, брано 21-23 септември – има поверие, че носи благоденствие
Серия без дрожди и бистрители, нефилтрирана, с малко сулфити. Истинска експлозия от аромати. Разбираме защо напоследък натуралните вина са толкова модерни. Завършваме с полусладък Кайлъшки мискет 2023 г., направен от стафидирало грозде в края на гроздобера.
И отиваме съм Оряхово и Chateau Bourgozone. Дунав криволичи покрай безбрежие от лозя, а насреща е остров Есперанто, с фин пясъчен плаж. Bourgozone е пример за успешна стратегия и реализация. Избата е семейна – родителите се грижат за лозето и правенето на вино, а двете сестри са посланици на марката. Отглеждат 100 хка лозя с 13 сорта, от които два български – тамянка и гъмза. Берат само ръчно.
Поради спецификата на тероара вината им отговарят на западните вкусове и 60% от виното им е за износ в близо 20 страни. От 2010 г. изнасят за едни и същи клиенти – в това число за два ресторанта със звезди Мишлен в Белгия. Не ползват много дъб, правят свежи, плодови и фини вина, имат сертификат за веган вино.
Дегустацията, която правим в павилиона Бел вю, разположен на хълм сред лозята, е изключително професионална – с изискан пеъринг и вълнуващия разказ на Еми Маринова. Започваме с Вионие – най-популярното им вино за износ.
Пробваме изключително свежа Тамянка и Шардоне, ферментирало в барик – по-мъжко вино, чудесно с коледни сладки и с гъши дроб. Шардонето на Bourgozone е единственото българско вино, получило някога 91 точки от Wine Enthusiast.
Гъмзата им отговаря на името си – думата идва от персийски и означава чувствителна, срамежлива жена. По-леко, с по-ниски танини, наричат го Пино ноар на Източна Европа.
Опитваме и оригиналния Пино ноар на Bourgozone, който се сервира във VIP салона на летище JFKennedy. И тръгваме към последната спирка – изба Хараламбиеви. Димитър Хараламбиев се е учил на лозарство в Германия и прилага съвременни и природосъобразни методи в отглеждането на грозде – тревостой между редовете, максимално количество зелена маса, без пръскане, без торене.
Избата им се намира в село Петърница близо до Плевен и залага на модерна стилистика на вината – по-чисти и ефирни. Дегустираме реколта 2023 Соларис – поредният дързък и много сполучлив опит на избата да покаже как един немски сорт – кръстоска межу Ризлинг, Пино гри и Мускат, би изглеждал в България. Усещаме огромен букет от цитруси – от лайм до сладък портокал.
Впечатлява ни и Рубин 2021 – с мощни танини, които обаче бързо се заоблят. Нещото, с което с право се гордеят, е Каберне фран – реколта 2020 има цял куп награди. За разкош пробваме директно от бъчвата неземно вино – Дорнфелдер и Каберне фран,
реколта 2021, сравнимо с най-доброто амароне. За финал на това вълнуващо винено пътуване изпиваме по чаша Гевюрцтраминер с дюли и настойка с 18 билки – целият вкус и очарование на региона, събрани в една чаша.
- Пролет Йорданова -
КАРЕ
Златорожие – там, където Дунав прави завой и тече от север на юг. Почвата – добър дренаж и влагозапасеност, пясък, варовик, глина, наноси и карбонатен чернозем. Дунавският район като почви и температури е за бели вина. Високите температурни амплитуди спомагат за натрупването на захари.
Международният ден на мавруда е ежегодно винено събитие, което допринася за популяризирането на българското вино и винения туризъм сред местни и чуждестранни потребители. Фокусът е върху всички местни сортове на България.
