Приказката Гела…
Първата мисъл, която връхлита човек, когато попадне за пръв път в село Гела, е: като в приказка красиво е, но какво да правя тук?! В подножието на връх Орфей, на около 1500 м надморска височина, Гела те пленява с безкрайната панорама, над която просто искаш да полетиш. Борови гори и дъхави ливади, стада и звън на чанове, пръснати по хълмовете прясно измазани къщи и малки хотелчета…
Гела е пълна с живот!
Потърсихме отговор на въпроса ни какво може да се прави тук в един от онези щедри септемврийски дни, в които слънцето, ниско и меко, рисува шарени сенки по заоблените била на Родопите.
Приятели ни препоръчаха да отседнем в хотел „Гела“, от който започва туризмът в селото. От многото възможности за настаняване избрахме стандартна стая.
Снимките в страницата на хотела са привлекателни, но на живо всичко е още по-красиво.
Хотелът има „стара“ част в класически стил и новопостроено крило, проектирано от норвежки архитекти. Забележителната елегантност на скандинавския минимализъм е пренесена по удивителен начин. Видимият бетон е в хармония с уюта на дъба и топлината на ясена. Хотелът е наистина малко архитектурно бижу.
Заинтригува ни името на ресторанта – „Zuna“. На езика на траките това означава… небесна дъга. За „добре дошли“ собственикът Петьо Николов ни поднесе чай от 15 родопски билки. Панорамната гледка от ресторанта спира дъха ни. Тъй като сме тук, за да разберем какво можем да правим като туристи в Гела, това е първият въпрос към домакина ни.
С поглед, казващ „Откъде да започна?“, той споделя, че заедно с екипа му са създали и качили в приложението Wikiloc над 50 маршрута с различна дължина и степен на трудност.
И все пак откъде да започнем?
Първото нещо, което човек вижда на влизане в селото, е табелата с поздрав „Добре дошли в Гела – родното място на Орфей!“. Според траколозите легендата за Орфей е вдъхновена от живота на тракийски цар на бесите – маг, певец и лечител, който живял имено тук.
В Гела е и „Скалата на Орфей“, където може да видите (без да откъсвате) Орфеевото цвете. Това е единственото растение, природен ендемит, което може да възкръсне и след като е хербаризирано. Името на селото също е от древни времена, никога не е променяно и означава „Усмивка“.
Най-голямата забележителност, останала от времето на траките, е крепостта „Градище“. Сваляме приложението на телефоните си и тръгваме натам.
Преходът е предвиден за около час и половина в посока, но по пътя има толкова горски плодове, гъби и гледки, че добавете още трийсетина минути. Няколкото по-стръмни участъка си заслужават, защото пътят ви връща три хилядолетия назад и ви изкачва на близо 2000 м надморска височина.
Крепостта с форма на елипса с дължина около 140 м е разположена на скален рид, от който се открива една от най-великолепните панорамни гледки в Родопите. Във вътрешното укрепление е имало тракийско светилище. Крепостта е построена в периода XI-IX в.пр.Хр. и е просъществувала до III в.
Докато я разглеждаме, денят неусетно преваля. На връщане крачим по-бързо не само защото се спускаме, но и защото нямаме търпение да опитаме кухнята на хотела, която толкова горещо ни бе препоръчана.
Неделя привечер е най-доброто време, ако искате да се насладите в пълна степен на тишината и уюта в хотела.
Изпратил гостите от уикенда, нашият домакин ни посреща на дивана с чаша червено вино в меката светлина на ресторанта.
Дали заради изключителния вкус на мерлото, разходката във времето или магията на планината, приказката тръгва като сред стари приятели. Историята на мястото и на Петьо Николов е повече от интересна. Оказва се, че повечето хора, които идват тук, искат да разказват своите истории. Запознават се спонтанно, ходят заедно по неизброимите пътеки, споделят живота си и стават приятели.
Историята на самия хотел?
Петьо и съпругата му искат да имат къща на село и през 2002 г. купуват сградата, която по това време е във вид, в който може да бъде показвана само отвън. До селото тогава няма асфалтов път. Правят основен ремонт и започват да посрещат като гости свои приятели.
В кухнята работят баби от близките села, които се справят така, че хотелът се оказва малък през уикендите. Интересът към приказно красивото село нараства и Петьо решава да разшири хотела. И то по начин, по който никой не е правил досега.
Обръща се към фонда на норвежкото правителство „Иновация Норвегия“. През 2015 г. тук идват архитекти от известното студио Gartnerfuglen, които проектират новата част на хотела и ресторанта. От пътуванията си до Норвегия се е влюбил в отличителните черти на скандинавския стил – отворени пространства, високи тавани и много, много светлина.
Като влизате в Гела по главния път, ще познаете новите помещения по затревените покриви. Всички стаи са с изглед към двора с уникално дървено шале от асина и със спиращата дъха панорамна гледка към Переликския рид Връщаме се в разговора с Петьо и от дума на дума става време за вечеря.
Преди да се е стъмнило съвсем, отиваме да откъснем домати от оранжерията – розова магия (и като сорт, и като усещане), огромни, перлено чисти, сладки.
Минаваме покрай семейство пуйки и кокошки, отглеждани в дървена къщичка като от приказките. Разбираме, че всъщност повечето месни и млечни продукти, които може да хапнете в ресторанта на хотел „Гела“, са от малката ферма, която Петьо е създал над Смолян.
Менюто е най-доброто възможно – подбор от сезонни ястия, приготвени по стари рецепти изцяло с пресни продукти от градината и личното стопанство. Лятото Петьо предлага и прясна риба от близките реки и от Егейско море – Гела е само на два часа от рибния пазар в Ксанти. Истински кулинарен рай е тази част на Родопите.
На съседния хълм – в село Върбово, живее Мария Жекова –най-симпатичният победител в „Мастър шеф“ и водеща на кулинарното тв предаване „Вкусът на България“. Идва всеки четвъртък, за да прави това, което прави Петьо – разказва своята история чрез храна. Освен нея тук често гостуват и едни от най-добрите професионални готвачи в България. Изкушаваме се да участваме и лично в разказването на истории в кухнята.
Първото, което впечатлява в нея, е безупречната чистота и зашеметяващо дългите редички с подправки отблизо и далеч. Набраната от нас кошница горски гъби се превръща в шедьовър във вещите ръце на Петьо. Прясна пъстърва, уловена в реката, е основно ястие, салатите са домати с брънза, печени чушки с чесън и картофена с много подправки. Вкусно до ненасита.
Завършваме вечерта, загледани в оригиналните картини в интериора. Оказват се дело на малката дъщеря на Петьо Николов, която учи изобразително изкуство в Лондон, а лятото е най-добрият помощник на татко си
След вечеря излизаме на двора за още и още от кристално чистия въздух. Заради фьон от Егейско море, който минава през селото, небето е винаги ясно и звездите изглеждат толкова близко, сякаш можеш да ги докоснеш.
Изпълнени с радост и красота се прибираме в стаята и се потапяме в най-огромните и меки пухени възглавници. И в очакване на още вълнуващи срещи и маршрути в тази приказка без край – Гела!
